~ Истината в параметрите на влаково купе

Мъгла, купета без врати, зелена трева, детска глъчка. Аз - с Дон Делилло, тя - с Толстой, той - с папка с ноти, Петко - с HTC. Всеки в друго време, а пък е сега. Далечно, но и толкова нагъсто-наблизо. Такова е усещането, непомръдващо силно. ... А влакът върви, спира понякога за още няколко други, търсещи близкото. Дали пътуваме, за да избягаме или пътуваме, за да се доближим до нещо друго, вълнуващо, непознато? ... Както винаги, истината не е единствена. Колкото и да я правим да бъде такава - една, тя никога не е. ... Напластена, многосферна, полиглотна, сложен ансамбъл със свободата на безтегловността.