За втора сутрин тук осъзнах, че когато морето е безлюдно, леко мрачно и следбурно, тогава усещането за свобода и безгранична шир е най-силно. Сандалите ми потъваха в пясъка, вълните гонеха брега, а малкото обитаващи наоколо лежерно се разпиляваха по своите орбити из плажната права.
Дядо с неопренов костюм, почти готов да среже вълните с катамарана си; тичащи самотни гонещи погледите на случайно разпилените на плажа; група тийн сърфисти, заробили желанието си да успеят в наглезеник с връвчица; дейдримъри с ветрогонещи хвърчила; един тай-чи доброжелател с деликатни диагонали и двама фотографиращи. Единият с телефон на макро, другият с камера с надалечен обектив ... телескопично приближаваха своите лещи и с изследователски хъс откриваха моментни случайни вселени като малки планети от плажната система.
Микрокосмос на макро обектив, близко сладко от дълбокото северно солено.
П.П. Из бреговата права на Северно море.
