~ Аз и Алиса

Днес бях с една Алиса.
Говореше тихо, докато се смееше го правеше силно и гласно.
Посрещна ме с четири списания, докато ме изпрати освен тях имах и три книги.
Подари ми обици с панделки на червени карета,  докато аз се лутах в рожденническа треска и подаръчни вероятности.
Разказваше ми за духовните щанги в нейната йога, докато книжарите на Славейков се подпитваха един друг безрезултатно за "Полианна".
Лекотата от двегодишното ни безвиждане натежа, докато си обещахме да се видим "скоро".
Щастлива с една пъстроцветна Алиса, докато в страната други чакат да се случат чудеса.


~ По дефилето на пътя

Хълм, речно устие, клисури, изоставени гари, метални скелета от постройки, загубили глъчка, но със спомена на това, което някога са били, ... чернобели кумини, улични стълбове с провиснали жици, лястовичи гнезда, кучета по перони, няколко баби, ... пластмасови шишета, да напомнят за нечие скорошно преминаване, магарешки тръни и три истории, които прескачат в купето...
"Лани бях в Хисаря за малко, но ще се върна там в петък.''
Поувиснали клони с жълти сливи, тук-таме някой щъркел по разбраздените ниви, вади за .. но без вода, колкото по към града, толкова по-прави стават жиците, ... а сякаш и хората покрай тях, опънати по стълбовете на грижите с приемно-предавателни станции и душа...
''Енергоремонт'', ''Месокомбинат', ''Агроаптека''
Заградени лозя с тел, къпини с неузрели плодове, храсти с бели тичинки, червена Лада, някъде посредата на пътя, слънчогледи с наклонени корони и поизсъхнали листа, чакат да бъдат преоткрити, ... неизмазани къщи на тухли, простори по балконите и купчина чакъл пред входната порта.
"Оня станал чорбаджия, но здравето не е производно на парите.''
Гробища с много цветя и  бели каменни плочи, леко накатулени по изместените слоеве на поздемното царство, ... ябълкова градина до едновремешното ТКЗС.
''Тази година грозде няма."
Номерата по седалките изписани с маркер, 64 до 66, три различни 6-ци, но все в посока Пловдив, ... цигани по една зелева нива, махат по преминаващия влак, но докато се усетя да отвърна, вече нямаше нужда в далечината.
''Най-големият страх е страхът да не бъдеш себе си.
Секунди преди да проверят билетите забелязвам напечатаната бланка, номерирана, перфорирана, принт с данни по трасето, индиго печат за подпис от транспортното ЕООД и червено мастило за цена и *непушачи*. Полиграфичната ми школа - идва от баща ми - го отчита като ненужен, многофазен печатарски процес, ... и тази мисъл  сякаш се материализира, ... с разликата между проверените и непроверените билети - едно леко, механично скъсване през номерацията.
''Ида ми да литна с 50г ракия ... 12 сорта грозде, преваряло по всички правила ... орехови люспи слагам аз, за уиски цвят, щото в тях има йод.''
Пътят чакаше това да пререже въздуха, за да покаже ореховото дърво по линията, ... синчец и тръни, изсъхнала лайка, цъфнали кестени и сладкарница ''Сватбени и други празнични торти''... в съседство се заговарят за танковата дивизия и за Йончев с технически профил от 66-67ма, прескачат истории като искри над огън, имена, хора и онзи Добри Джуров...
''Та така ... някой може да не се роди, но всеки умира.''
И Пловдив се показа в страни от коловоза с опънати електрически жици.


~ Безглаголно време

Колко често. Без емоция. Без искрица. Без помръд. По скучното нанадолнище на ежедневието. Мълчанието дори е по-дейно от краткосрочието в немечтите. Там. С тях. Щото. Утре. Ами така. Добре. Пък то - нищо. Нищо с движение в кръвта. Нищо с движение освен по скрола в дясно. Нищо напред или с още. ... Безтегловност на застой, с главоломна досада. Притихнала агресия с изкривена маскарадна гримаса на "Ти пък там, какво?" 

Ами аз, тук - такова. Трепет. Близост. Смях. Заряд. Сладост. Заря за душата. По много и по още. Искам това, което идва и ще бъде изненада. Искам и дерзая там, където страхът ми се таи търпеливо. Искам и прескачам, за да се усмихвам с очи. Искам да искаме повече, по-често и по-малко безспирно. Да оглаголим мечтите си. Сега. Не утре. Когато ще да ги няма.