Понякога можеш да видиш света в човека, по обувките на краката му. Неговите: заострени ... държат те на дистанция .... с тънки стегнати връзки ... задушаващ дневен график .... нещо средно между лак и мат ... прикрита, в скъпа кожа, нерешителност ... между карамел и кестен цвят ... натрапчив стейтмънт, присъщ за младите банкови надежди на нашето анти-банк общество.
Толкова е некомфортен до съседа на седалката, че се заиграва с чорапите си, докато съседът го заговаря. Има лекота в чаровната му заядливост ... Съседът ... и финна ирония, тази дето хем те жъгва, хем те привлича да отвърнеш ... А той в противовес на лекотата си носи катранено черни, тромаво тежки обувки. Багери... Гази, без да иска разрешение ... Без въпрос, но с отговор руши. ... Разчиства ...Ходещите истини.
"Банкерът" се оказва небанкер. Досадно педантичен пианист, пътуващ "след изпълнение". Тежкотоварният му съсед - "към вкъщи след метъл концерта".
Т. Не намери ли на кого да звъннеш в този телефон-компютър? ...
Б/П. Не, а и батерията спря...
Т. Е значи, не че нещо се натискам, но може да поговориш с мен. Самотен си, виждам по притеснените ти пръсти...
Б./П. ... Ако умората е самота, да.
Т. Ами принципно не е, но за теб е. Сам с клавишите, уморен от публиката.
Б./П. Нямаше ги всъщност много тази вечер...
Т. Щото не са самотни, за това ги нямаше. Стягай се, щото след малко слизам.
Б./П. Ами слизай, аз продължавам към не зная къде.
Т. Като не знаеш, ела с мен. За батерия и за по бира.
Слязоха, 2 тежки боти и 2 остри обувки. Да развържат малко световете с нови връзки.
